Иван Радев
«О БОЛГАРСКОЙ ПОЭЗИИ — С ДОКАЗАННЫМ ПРОФЕССИОНАЛИЗМОМ И ПОНИМАНИЕМ»
Более трех десятилетий тому назад советская болгаристика должна была пополнить свои ряды молодым, многообещающим, полным чистых помыслов и стремлений талантливым специалистом. Я говорю об Ирине Бенатовой — киевлянке, аспирантке Львовского государственного университета им. Ивана Франко. Ее диссертационный труд «Баллада в болгарской литературе 20–30 годов ХХ века», выполненный под руководством проф. Н. Ф. Копыстянской, был окончательно завершен и принят к официальной защите в Ленинградском университете в июне 1982 г. Однако этой защите не суждено было состояться, поскольку автор работы, возвращаясь из Ленинграда домой в Киев, трагически погибла в авиакатастрофе. Так в очередной раз Судьба доказала свою власть над выбором жертв, не считаясь с их талантами и перспективами полноценной интеллектуальной реализации. О том, что Ирина Бенатова пребывала среди нас на этой земле, в поле гуманитаристики осталось свидетельствовать только ее исследование «Баллада в болгарской литературе 20–30 годов ХХ века».
Хотя мне довелось общаться с Ириной сравнительно недолго (во время моей одномесячной львовской командировки, нескольких дней совместного пребывания в Киеве и наших с ней встреч в Болгарии), я могу со всей ответственностью заявить, что она воистину была глубоко предана болгаристике и буквально жила своей «темой». Работая над исследованием, Ирина не только изучила необходимые для него факты творчества широкого круга участников болгарской литературной жизни 20–30 годов ХХ века, но и, владея несколькими языками, смогла вплести в эту работу свои знания о проявлениях балладного жанра в русской, украинской, чешской и польской литературах.
Елза П. Стоянова
МАКАР И КЪСНО, НО ВСЕ ПАК НАВРЕМЕ
Рецензия за монографията: Бенатова И.М. Баллада в болгарской литературе 20-30-х годов ХХ века. – Львов: Изд-во Львовской политехники, 2015 г.
Две дати бяха отбелязани през 2015 година както в широк обществен, така и в по-тесен семеен кръг: 120-ата годишнина от рождението на Гео Милев (Георги Милев Касабов, 15.01.1895 – след 15.05.1925), автора на поемата «Септември», която е върхът на българската антифашистка поезия и с която той участва в народната революция и приживе, и след своята смърт, и 33-ата годишнина от гибелта в самолетна катастрофа на младата и талантлива българистка Ирина Бенатова (19.01.1951 – 28.06.1982), дълбоко увлечена в своята научна тема върху функционирането на един почти забравен днес жанр в българското поетично творчество, водещ началото си още от фолклора, с богата и трудно поддаваща се на канонизация традиция, идваща от средновековния период, през класицизма достигнала до романтизма и преосмислена по много неочакван начин през 20-30-те години на миналия век. За България това са години на криза, породена от страданията поради загубените войни, жестокостите на Септемврийското въстание, политическия терор – всичко това е възприемано като трагична българска съдба и оставя дълбока кървава диря в историята на нацията като цяло и в литературата като изразител на общественото съзнание в частност.
Стилиян Стоянов
БАЛАДИЧНО ЗА БАЛАДИТЕ
(Бенатова, Ирина. Баллада в болгарской литературе 20-30-х годов XX века. Львов: Издательство Львовской политехники, 2015.)
Баладично в някаква степен е и връщането назад, което тази книга предлага. Връщаш се към студентските си години, към четенето на купища книги в библиотеката, към младежки възторжените разговори с колеги, когато си открил нещо, което да се различава от официалното (и скучно) критическо говорене за литературата. За поколенията търкали студентските скамейки през 80-те години на миналия век, четенето на книгата на Ирина Бенатова би събудило маса забравени емоции, дори и с това, че тя съдържа задължителните реквизити на тогавашния научен канон: да се намери начин да се вмъкне в спецификата на научното дирене авторитетното мнение я на някой от корифеите на марксизма, я на някой тогавашен Вожд и Учител. Ирина Бенатова се ограничава с две изречения на Леонид Брежнев, което прави дисертацията й почти дисидентска в сравнение с потока научни трудове, в които първата страница от библиографията съдържаше трудове на класиците на марксизма – ленинизма. Дан на времето, както точно го е определи академик Иван Радев в предговора си към книгата на Ирина Бенатова.